Свети Георги, живял края на 3-ти и началото на 4-ти век, е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Баща му е бил офицер от римската армия, но е загинал и когато майката остава сама, отвежда малкия си син в нейния роден край - Палестина. Георги тръгва по стъпките на баща си и става войник, бързо се издига по йерархичната стълба.
Изявен пълководец, той е убит, защото защитава правата вяра. Много са легендите, разказвани за Светеца, но най-известната сред тях е за победата над змея, така както го и изографисват на повечето църковни икони.
Според легендата, случката е станала в земите на днешен Бейрут. Там имало село, с много мъже, жени, деца. Те живеели спокойно, гледали децата си, учели ги на добро и се радвали на спокойните дни. Там имало и голямо езеро. Именно в това езеро се заселил страшен змей. Когато излизал от езеро, той нападал селото и много хора ставали негови жертви. За да омилостивят змея и да намалят жертвите, хората от селото започнали да му дават дъщерите си. И един ден дошъл ред на царската дъщеря. Както във всяка легенда, тя била чудно хубава и на баща й, стария цар, не му се искало да дава дъщеря си на змея, но нямало какво да направи. Облякла се тя и тръгнала към езерото, но чудото станало. По това време, там край езерото, се намирал и младият левент Георги, на кон, с копие в ръка. Видял той младото момиче, то плачело и той я заразпитвал какво прави, защо е тук, защо плаче. Като разбрал причината, той се притекъл на помощ. Изчакал змея да излезе от езерото, за да вземе момичето и тогава го промушил с меча. Така отървал селото от нещастията им. Легендата разказва, че за благодарност поискал всички да се покръстят в христовата вяра. Това станало и на мястото била изградена голяма църква в името на Божията Майка и друга - на името на св. Георги Победоносец. При освещаването на храма избликнал извор с жива вода, която лекувала хората.
А житието на Светеца е изпълнено с героични постъпки. Император Диоклециан, по чието време живее свети Георги, систематично е преследвал християните в цялата империя. И издал указ, с който военните трябва да залавят християните и да ги убиват. Но Георги, вместо да вземе участие в преследването на християните, той открива пред императора, че е християнин и тогава започват неговите мъки. Разяреният император нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.
Според преданието, копието на войника, който го водел към тъмницата омекнало и се превило, когато докоснало светията. Това бил знак, че Бог го закриля. Мъченията били многобройни, но на всички устоявал младия мъж и винаги благодарение на вярата в Господ. В тъмницата бил окован и разпънат, като сложили тежък камък на гърдите му, после го въртели на дървено колело и го режели с железни остриета. Когато вече решили, че е мъртъв и го оставили, при него дошъл ангел и го съживил, той станал на крака. Много пъти още светецът бил хвърлян в тъмница, но той не спирал да върши чудеса. Много хора повярвали в христова вяра и я приели, вярвали в чудесата на Бог. Христос се явил при мъченика и го утешил, подкрепил го и му обещал да бъдат заедно в Небесното царство.
Мощите на свети Георги са погребани в днешен Израел. Християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.