VirgoВ митология съзвездието Дева олицетворява Деметра - богинята на плодородието, покровителка на земеделието, която научила
хората да обработват земята. Без нейната животворна сила нищо не би расло на земята и тя би се превърнала в изсъхнала, напукана пустиня. Богиня Деметра имала една единствена дъщеря, която се казвала Персефона. Стройна и красива, тя очаровала всеки, който я види. Неин баща бил гръмовержецът Зевс.
Весела и безгрижна, Персефона по цял ден играела с дружките си океанидите в дивната Нисейска

долина. Като пеперуда прелитала тя от цвят на цвят, брала синчец и теменужки, правела чудни венчета, които слагала на главата си и на главите на своите дружки. Смехът и песните на Персефона и на океанидите огласяли цялата долина и даже дивите и кръвожадни зверове се вслушвали.... Минавали дните. Растяла Персефона все по-красива, все по-весели ставали песните и игрите й с океанидите. Тя не подозирала, че дълго няма да се радва на златистите лъчи, с които Хелиос облива земята. Баща й, всемогъщият Зевс, я бил обещал за жена на своя брат Хадес - владетелят на подземното царство на сенките. С него тя трябвало да живее сред безплътните сенки, вечно натъжени и с наведени глави, където не се чува никакъв звук и не прониква никакъв слънчев лъч. Дошло времето, когато Хадес трябвало да вземе Персефона. Един ден, когато тя играела с океанидите, той я видял и скроил план да я отвлече. Помолил богиня Гея да залиса Персефона. Богинята изкарала от недрата си необикновено цвете с такива цветове и аромат, каквито дотогава никой не бил виждал. Видяла Персефона чудното цвете и се затичала да го откъсне. Но щом се навела над него, изведнъж земята се разтворила. Излязъл с колесницата си, теглена от черни коне, Хадес сграбчил Персефона и изчезнал с колесницата си в непрогледните дълбини. Всичко станало толкова бързо, че никоя от океанидите не видяла къде и как изчезнала Персефона. Чули само нейния писък, който се разнесъл надалече, до висините на Олимп. Богиня Деметра веднага долетяла до Нисейската долина, но там не намерила никой. Изплашени, океанидите се разбягали и се скрили в бездната при своя баща, беловласия Океан. Потънала в дълбока скръб, облякла черна дълга мантия и ронеща сълзи, богиня Деметра търсела дъщеря си, но от нея не открила и следа. Едва на десетия ден научила от лъчезарния Хелиос, че мрачният Хадес е отвлякъл дъщеря й в своето царство на сенките. Още по-голяма скръб обзела богиня Деметра. Сълзите като порои течели от очите й. Цялата земя се натъжила. Окапали листата на дърветата и ветровете огъвали голите им клони. Изсъхнали цветята, а там, където по-рано били плодородни полета, се виждала само напукана като пустиня земя. Глад обхванал земята и навсякъде се чували само плач и стенания. Но нищо не трогвало богиня Деметра. Тя мислела само за дъщеря си. Тръгнала тя с наведена глава и отишла в гр. Елевзин. Там, край стените му, до едно маслиново дърво, седнала на „камъка на скръбта" до „кладенеца на девиците". Дълго седяла там, докато дъщерите на царя на Елевзин я видели и отвели в двореца на баща си. Но и там тя останала все така тъжна и опечалена. Все по-голям ставал гладът, все по-черни и напукани ставали нивите. Настанал повсеместен мор сред хора и добитък, сред животни и птици. Никой вече не принасял жертви на боговете, опустели храмовете, изгаснали жертвениците....Едва тогава господарят на Небето и Земята Зевс видял, че от скръбта на сестра му, богиня Деметра, ще загине целият човешки род, и изпратил при нея вестителката на боговете - богиня Ирида. За миг тя долетяла в Елевзин и със свити крила смирено застанала пред потъналата в скръб богиня Деметра. Предала й волята на Зевс: Да се върне на Олимп. Едва чуто богиня Деметра отговорила: „Докато Хадес не върне дъщеря ми, няма да се върна на Олимп!" Свъсил вежди Зевс, когато Ирида му предала думите на Деметра. Извикал той Хермес и му наредил да отиде в царството на Хадес и да му предаде да пусне Персефона при майка й. Не можел Хадес да не изпълни волята на Зевс. Съгласил се да пусне Персефона, но преди тя да си тръгне, той я прегърнал и й дал зрънце от нар - символа на здравите брачни връзки. Щом глътнала зърното, Персефона не можела вече никога да го забрави и изостави. Седнала в колесницата Персефона, придружена от Хермес, и крилатите коне я понесли над дълбоките и непрогледни пропасти на подземното царство. За миг пристигнали в Елевзин и спрели пред потъналата в скръб богиня Деметра. Стреснала се тя от грохота на буйните коне и повдигнала глава. Щом видяла дъщеря си, засияла от радост, прегърнала я и полетяла с нея към върховете на Олимп. Там Зевс наредил: две трети от годината Персефона да бъде при майка си и една трета от годината - при мъжа си Хадес в подземното царство. Радостна, че дъщеря й е при нея, богиня Деметра погледнала земята. Благотворните й сили дали живот на всичко върху нея. Раззеленили се горите, разцъфнали цветята по ливадите, започнали весело да пеят птичките, а обширните поля пожълтели от узрели ниви с тежки класове. Отново плодородието се върнало на земята. Като огромни бели облаци стада от крави, овце и кози пасели из зелените ливади в сенчестите гори. Радостно и щастливо заживели хората...Но дошло време Персефона да се върне при Хадес в подземното царство. Отново потънала в скръб великата богиня Деметра. Листата на дърветата започнали да жълтеят и да капят. Студени ветрове и бури свирели в голите клони. Изсъхнали тревите и цветята, престанали да пеят птичките и само гарваните зловещо грачели. Виелици и снежни бури сковали в мраз земята. Сякаш умирал животът, докато богиня Деметра скърбяла за дъщеря си. И когато тя отново се връщала при нея, богинята радостно вливала благотворни сили в земята. Започвали да зеленеят ливадите и дърветата, разцъфтявали цветята, пеели птичките и Хелиос обливал със златистите си лъчи цялата земя. Пожълтявали полята от узрели ниви с тежки класове и надалече се носели песните на жътварките...Щедро сипела над земята своите дарове богинята на плодородието Деметра, благославяла труда на земеделците и ги награждавала с изобилие. И когато на небето се появявало съзвездието Дева, хората виждали в него великата богиня Деметра с тежки житни класове в ръцете и сияеща от радост, че скъпата й дъщеря Персефона е при нея. Те се готвели за жътва и очаквали богинята щедро да ги възнагради с изобилие и плодородие.
Кръговратът на сезоните винаги е бил представян в легендите като космична драма, включваща земната майка и нейно дете. Знакът Дева винаги е бил свързан с тази легенда, защото смяната на сезоните - от лятото към есента, която предшества зимата, става точно през месеца на Дева. Знакът Дева се занимава с трансформацията на личността от детския етап в по-мъдра, по-зряла индивидуалност, представена от съзряването на посевите. Дева е последният знак от личностно-насочената половинала зодиака, където дневната сила доминира. Такава една промяна води до изпълнение на нещо като посветена служба на другите, откъдето идва твърдението, че Дева е знак на службата. Всичко това е на физическо ниво, защото Девата е земен знак, вярва се, че тя има специално отношение към здравето. Сред представителите на Дева често са откривани медицински сестри, терапевти, както и лечителите по целия свят.
Действията са по-внимателни и по-подготвени. Решаването на проблемите става след време, а не веднага щом възникват, което е ударния, мъжки нетърпелив начин. Казват, че земните знаци са знаците реалисти. Те са по-адекватни към заобикалящия ги свят, хабят по-малко емоции, чувства. Девата се адаптира в материалния свят като го опознава и анализира. Взима един предмет и го наблюдава внимателно дълго време. Това изразява хем земния елемент, хем женското начало. Девата се подсигурява като опознава околния свят. Тя се информира с чисто практическа насоченост. Има вродена способност и необходимост да се вглежда в детайлите, да обръща съществено внимание на подробностите. Често Девата се страхува от заболяванията, защото блокирането на нейната дейност й се отразява по-силно, отколкото на другите знаци. Земният елемент й дава реалистично усещане за света и вродено знание, че тези неща се случват без да ни питат. Затова на Девата обикновено й липсва огромният оптимизъм на огнените знаци в това отношение, без значение, доколко е основателен. Интелектът на Меркурий, приложен на земно ниво може да създаде великолепен часовникар, зъболекар или друг техник, но земният елемент се задушава от острия ум на Меркурий и по тази причина Девите са смятани за студени, аналитични и т.н. Етапът, който Дева представя в зодиакалната последователност, се отнася до последната или най-еволюирала фаза на индивидуално развитие преди достигането на първия етап на колективно развитие във Везни. Развитието в Дева включва разкъсване на целия организъм на парчета, но така, че да може да се асимилира и на следващия етап да продължи само полезното, или да се определи кое вече не може да служи в развиващия се организъм и да се препрати в Скорпион за елиминиране. Това е един вид дискриминация, която е прославеното умение на Дева и Меркурий, този опитен в ментално отношение младеж, който притежава нужното за съдействие в този процес.
Сам по себе си Меркурий е един сложен символ. Гърците и римляните са познавали това божество най-вече като куриер на боговете и оттук като архетип на комуникиращия интелект.
В древността са смятали, че има седем планети, включително Слънцето и Луната, които са господствали над зодиакалните знаци. Но тъй като знаците са дванадесет някои са споделяли планетарния си управител. Тази ситуация е създала зодиакалната мандала на „дневни домове" и „нощни домове", в която Близнаци бил дневният дом на Меркурий, а Дева -нощният му дом. Тези два знака са били в квадратура един спрямо друг в кръга на хороскопа. Връзката на Меркурий с Близнаци изглежда доста подходяща, защото и двата символа изобразяват младежки, въздушни архетипи, склонни към любопитни проучвания и търсения. В Дева трябвало да направи нещо с тази информация. В Дева виждаме наличие на два процеса. Девите, които са ментално-насочени се справят с информацията и се занимават с вечните предизвикателства на ума. Това са Меркуриевите типове. Другият тип Деви се занимават със земното царство (все пак Дева е земен знак) и са загрижени най-вече за тялото на земята или нейния микрокосмос, човешкото тяло. Много често Девите, пристрастени към работата си, се сблъскват с криза, която ги кара да приемат отдиха, като преиграят мита за Персифона, изпитвайки криза и оттегляйки се в прохладните, тъмни дълбини на своя подземен свят, където е възможно да се излекуват.
В повечето случаи, когато на източния хоризонт изгрява Дева, на най-високата точка в астрологичната карта (МС) се намира Близнаци. И двата знака се управляват от една и съща планета, Меркурий, което надарява личностите, родени с тази комбинация, с някои изключителни качества. Те изпитват необходимост да изучават всяка жизнена ситуация. Тези хора имат способността много добре да се интегрират психически. Това им дава възможност да реализират своя потенциал в предпочитаната от тях област много по-лесно от останалите хора. Хората с това разположение обикновено изпитват постоянна тревога и безпокойство. Това е особено валидно за хора с Асцендент Дева, тъй като при тях безпокойството се явява на ниво психологическа мотивация. Много често грижите и тревогите, които те изпитват, са свързани с желанието им за перфекционизъм. В повечето случаи те поставят изключително високи изисквания към себе си и към другите и това почти от самото начало ги обрича на провал. Както хората около тях, така и те самите, не успяват да задоволят изключително високите критерии. Така те се разочароват и от себе си, и от останалите. Започват да се тревожат, че не са постигнали достатъчно в живота. За да изпълнят стремежите си, вдигат летвата още по-високо и така непрекъснато се въртят в омагьосан кръг.
Основната цел на знака Дева е непрекъснато да подобрява и усъвършенства всичко около себе си. Това е запазената марка на Девите. Те са ненадминати в откриването на всякакви грешки и несъвършенства. Тяхното предназначение е да подобрят съществуващото положение и да доведат до съвършенство всичко създадено. Това се превръща в проблем, когато се стигне до крайности в тази посока. Успокояващото в случая е, че хората с изгряващ знак Дева, гледат на себе си също толкова критично, колкото и на останалите. Намират себе си за недостатъчно привлекателни във физически план, много често страдат от липса на самочувствие. Трябва да развият по-обективна преценка за себе си, да се сравняват със земните хора, а не с недостижим идеал за физическа красота. Това е валидно за всяко нещо, с което тези хора се захващат. Няма значение дали реално са добри в някоя сфера. За тях е важно, че те самите не са доволни от качеството на постигнатото. Това също им създава определени грижи и безпокойство. Единственото разрешение е да снижат летвата на своите изисквания към себе си и към другите. Но това се оказва трудна задача за изгряващата Дева. Много работа върху себе си е необходима, за да се получи вътрешна удовлетвореност и спокойствие.Един такъв резултат е свързан с истинско познание на човешката същност. Тези хора в по-късната си възраст обикновено се обръщат назад към минали постижения. Тогава си дават сметка какво реално са постигнали до момента. Изводът е, че най-добрият начин за самоусъвършенстване на изгряващата Дева е правилната самооценка, самовъхвалата и обективното оценяване на собствените възможности и способности. Трябва да си създадат навик да награждават самите себе си, независимо колко незначително изглежда дадено постижение в техните очи.
Най-неправилният подход, който могат да възприемат родените с Асцендент Дева, е острата самокритика и омаловажаването на собствените постижения. Тези хора може да си създадат здравословни проблеми - със стомаха, храносмилането, отделителната система и др. Девата управлява храносмилателните органи в човешкото тяло и като се има предвид асоциацията с жътвения сезон и финалната фаза на индивидуалното преживяване, това е една много важна повратна точка в системата от дванадесет дома. Девите не бива никога да забравят, че физическите им органи са чувствителни и уязвими и трябва да бъдат поддържани в най-добра форма.
Хората, които са родени със Слънце в Дева откриват, че им е много трудно да се грижат за себе си, защото са прекалено заети да оглавят всичко и всеки около тях. Нужно им е да оценяват собствените си постижения или, най-добре, да мотат да се надсмиват над собствените си грешки. Човек с Луна в Дева се чувства добре само тогава, когато познава перфектно околната среда. Девата се стреми да направи нещо така, както никой друг не би могъл. Именно поради това много лесно намира недостатъци, дай на Девата кусур да намери. Представителите на този знак са твърде критични към работата на околните и към своята. Само на друга Дева им е трудно да намерят кусури. Девизът на Девите може да изглежда така: „Бог е създал света недовършен и ни е изпратил нас, за да го довършим". Девата не се отличава със скромност, тя е много горда, със стремеж към изява, към реализация. Много придирчива е. Има нужда да бъде полезна.
Дева се управлява от Меркурий - най-младият от боговете, обитаващи Олимп. Хората, които имат Дева на Асцендента, подобно на бога, управител на техния знак, изглеждат младолики, жизнени и подвижни. Когато на източния хоризонт изгрява Дева, човешката индивидуалност се формира чрез непрекъснат мисловен анализ. Хората, родени с това разположение, подлагат всяко събитие от живота си на аналитична преценка, старателно осмисляне и подробен разбор. За тях познанието само за себе си няма стойност. Като земен знак Девата търси приложение на придобитото знание.
Задачата пред хора с Асцендент Дева е правилно да асимилират човешкия опит (тъй като те постоянно анализират преживените събития). Тези хора може да бъдат обзети от идеята за ред, порядък, прецизност, чистота, перфектност и др. подобни, докато напълно изгубят способността си да се радват на живота.
Когато Дева е на Асцента на срещуположния край (Десцендента) се намира знакът Риби. Рибите предизвикват към отпускане и почивка, внушават чувство за преходността на живота и карат човек да си позволява малки удоволствия. Чрез този състрадателен и саможертвен знак Девата се докосва до това познание, че животът е много по-голям от това, което може да бъде измерено, изучено и класифицирано. Меркурий управлява Девата, позволява широта на мисълта и по-активна комуникация (държи да бъде информирайки съответно да предава информация), а от земния елемент идва една практичност в начина на мислене. Това дава възможност за висока степен на аналитичност и последователност, което много се цени в днешното общество. Защото логическото мислене е единственото успешно за материалния свят. С присъщия си стремеж да изпипа подробностите, Меркурий в Дева е в състояние да създава перфектни планове и проекти, както и да открива безпогрешно слабостите и пропуските в плановете на другите. Идеален е за всякаква интелектуална дейност.
Девите са много внимателни и отзивчиви в отношенията си с партньора. Дълбоко са емоционални . Най-ужасното им качество е склонността им непрекъснато да мъмрят партньора си. Това, разбира се, те го правят машинално и с най-добри намерения, а в най-лошия случай това води точно до обратния резултат.
Венера в Дева носи наслаждение от работата. Те добавят елемент и на цвят и красота към знака на финото майсторство. Венера тук е в падение, защото тя е планета която ни дава чувства и желание за интимни-отношения и взаимност. Но те не могат да се проявят директно и създават вътрешен конфликт. Класическата Дева разчита много повече на интелекта си, отколкото на чувствата. При мъжете този ефект се проявява по-силно, защото се очаква от тях да бъдат активната страна в интимните отношения. На тях им е трудно да изразяват чувствата си, често в тези ситуации те се държат като неловки тийнейджъри и не вдъхват сигурност в жената, а по-скоро усещане за вдървеност. Затова те предпочитат да поставят интимните си отношения не на чувствена основа, а на интелектуална и дори на делова.
Марс в Дева съчетава физическата издръжливост и смелостта на Марс със знака, който управлява физическото здраве. Като се има предвид традиционното господство на Марс над желязото и другите метали, хората с това разположение на Марс обикновено са добри механици.
Юпитер тук дава в изобилие земни придобивки, но Девата не ги забелязва, тя ги пропилява. Тя е заета със своята перфектна работа, която й отнема силите, времето, всичко. Тя пропуска шансовете и възможностите. Заета е предимно с довършителни работи - много ги обича. И се нуждае от окуражаване. Общественото съзнание, определяно от Юпитер, може да прерасне във вманиачена загриженост по-скоро за формата и буквата на постиженията вместо за духа. Може това, с което се е захванала Девата, вече да не е необходимо, но тя е пропуснала да го забележи. Земните знаци - довършват това, с което са се захванали, дори да се е превърнало в нещо тъпо и безсмислено.
Сатурн в Дева или в шести дом дава традиционализъм в много неща, въпреки, че е доста продуктивен, тъй като Сатурн е земна планета, а Дева -земен знак.
Хирон е бил номиниран за господар на Дева и със сигурност има силно влияние в този знак или в шести дом, макар че резултатът може да е двояк, може да породи както лечител, така и хипохондрик.
Бунтовната сила на Уран в Шести дом донякъде е смекчена, макар че научните му и изобретателски качества си остават ненадминати.
Нептун тук изразява принципите на Божествената любов, на идеализма, на чувствените състояния, при които не мислиш. Това е дълбоко чуждо на знака Дева - губи се усещането за реализъм и разумния подход към света, които са силата на Девата. Затова тя блокира Нептун. Умира от страх от липсата на рационализъм, от липсата на адекватност.
Плутон в Шести дом или Дева, с неговата вманиачена сила, може да доведе до човек, чието чувство за ред и точност е така развито, че изключва всякакво отпускане или покой, въпреки че и помага човек да се съсредоточи върху дадена цел.
Един от най-интересните и силно влияещи планетни съвпади на всички времена се е състоял в Дева: съвпадът на Уран и Плутон по време на средата на бурните и революционни години - 60-те години на века.Това е важен период за човечеството, защото тези планети за пръв път от индустриалната революция насам са предизвикали системите на ежедневието, които са установени още по онова време. Казано по друг начин, управлявани сме от съвпада на тези две планети в Дева, докато не се случи следващият - а това ще бъде едва в края на 21 век. Съвпадът в Дева е предупреждение, че земните ресурси бързо се изчерпват и е нужно да се вземат драстични мерки. Не се обръщаше достатъчно внимание на този процес и това предупреждение и продължавахме да обиждаме земята, докато Уран не направи първи квадрат с този съвпад в Стрелец в средата на 80-те и светът отново си спомни и най-сетне започна да се вслушва. Тази история напомня за Деметра, земната майка, която, скърбейки отказвала да раззелени земята. Също като Плутон, тъмна подземна фигура, технологията и алчността са изнасилили земята и докато тя не бъде възстановена и не се почувства добре, може да се сблъскаме и с по-сериозна криза, отколкото очакваме.
При Девата липсва планета в екзалтапия, което не е случайно. Девата не позволява на нищо да екзалтира. Има едно становище, че Меркурий хем е управител на Дева, хем екзалтира. От всички планети само за него се смята, че в един знак е хем така, хем иначе. Съвременното схващане е, че Меркурий екзалтира във Водолей и затова има предостатъчно основания. Може да екзалтира някой астероид в Дева, но не и планета. Знакът Дева трябва да бъде чист и да следи за чистотата. И да служи. Девите обаче използват служенето като начин да властват. Служи на другите като следи нещата да са така, както тя смята, че е редно. Когато една Дева се изплаши тя става заядлива, дребнава. Така Девите проявяват агресивност - като стават заядливи. И това е жалко, защото когато тропнеш срещу една Дева, тя си плюе на петите. Като види дебелия край вече трудно се бори.