КоледаКоледа е празник за всички хора, за млади и стари, за бедни и богати. Това е празник на радостта, една възможност да дадеш и да получиш любов.
Но преди всичко вечерта срещу Коледа е празник на семейството. Сигурно всеки е запазил спомени за блеснала коледна елха и много подаръци. В тази нощ родители и деца се събират, за да преживеят заедно големия християнски празник. С любов се предават традициите, размяната на подаръци до елхата е неповторимо изживяване. Коледата трябва да се преживее весело в семеен кръг. Това е един от празниците в годината, изпълнен с най-голямо очакване и най-добро празнично настроение.
Време е и за спомени, и за размисъл - за нощта, в която се е родил Христос, особена нощ, когато според легендата животните са говорели, а звездите са искрели тъй ярко, както никога.

 

Само Коледната нощ може да покаже тази магия, когато се очаква да пристигне Дядо Коледа. Дядо Коледа, както го наричаме, се свързва само с радостно събитие, макар че този образ (Санта Клаус, Николаус, Свети Никола) бил създаден да заплашва с възмездие. В тежкия му чувал имало голяма тояга. Хората сами изменили значението на този образ, свързан с действителна личност. Сега Дядо Коледа е добрият весел старец, с червен костюм и снежнобяла брада. Нищо странно, защото той е всъщност претърпелият метаморфоза Свети Никола. Преданието разказва, че в IV век от нашата ера в гр. Мира в Мала Азия живял епископ с това име. През 1087 г. благочестиви моряци отнесли неговите мощи в Италия. Оттам легендите за сторените от него чудеса и името му се разпространили в Северна Европа и по света (в страните, говорещи английски, е известен като Санта Клаус). Той бил светец-покровител не само на корабите и моряците, но и на учениците и децата, защото по едно предание веднъж спасил живота на няколко младежи. Онези, които не вярват в Дядо Коледа, след прочитането на този текст, поне ще знаят, че е съществувал. Защото именно епископ Николаус се крие зад добрия носач на подаръци с разкошна бяла брада и обшита с кожи качулка. Дори сега високата му шапка напомня осанката на епископа. След Реформацията Светият образ е заместен с Дядо Коледа. Днес той е най-типичната фигура за празничното зимно време. Той има както религиозни, така и реални елементи.
Подаръци в чорапите

На Коледа сутринта децата трябва да открият своите подаръци под елхата. В другите страни повечето деца оставят обувките си пред вратата, за да може Дядо Коледа (Николаус) да им пусне подаръците. По-рано за тази цел окачвали чорапи на камината. Това било свързано пак с легенда за Николаус, който, изпълнен с грижа и съчувствие към три много бедни сестри-сирачета, се промъкнал до къщата им и хвърлил през комина три златни монети, които паднали в чорапите на момичетата, окачени да съхнат до огнището. Така после хората започнали да очакват изненадата от окачените край камината чорапи.
А кой не би искал сред студената зима, да има зеленина в дома си? Това естествено желание е обяснението за коледната елха. Макар и само символично, тя ни дава една нова надежда. А блещукащите малки пламъчета на свещите на коледното дърво? И те са извървели дълъг път през епохите. Обреди, свързани със зимното слънцестояние, се извършвали със запалване на много свещи в чест на възроденото слънце.

Коледна звездаПочти всички поставят на върха на коледното дърво ярка звезда - символ на Витлеемската звезда. В Библията се казва, че много ярка звезда показала на мъдреците от Изтока пътя за Витлеем - мястото, където се родил Христос. Учени открили, че действително около нулевата година е имало такова небесно явление. Според едно от многото обяснения, тогава орбитите на планетите Сатурн и Юпитер се приближили дотолкова, че небесните тела приличали на голяма ярка звезда. Очевидно тримата мъдреци са я последвали.